РА̀ЖДАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Раждане. Майка ми търтила да бяга и едвам се привлякла до дома, .. Но щом си влязла у дома, усетила безвременни болезни на раждание. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 25. След малко дни дойдоха от изток мъдреци, които търсяха новородения юдейски цар, и говоряха, че в тяхната страна са явила нова звезда, която известявала ражданието на новия този княз. Н. Михайловски, ССИ (превод), 106. Майките [на костенурките] .. отиват при своите малки току в същия ден на ражданието им. С. Бобчев, ПСС (превод), 312. Литературите на сичките славенски народи получиха раждание и достигнаха до някоя културна степен подир разчленението на първобитния език. Ч, 1875, бр. 5, 203. С ражданието на един такъв чист народен орган като „Дунавска зора“ и „Народност“ ся положи основателний камък на народната българска основа. ДЗ, 1868, бр. 49, 183. В ражданието детенцето, което ся дръжало у матката и е вече узряло за живот, изтиква ся сега извътре навън. Й. Груев, КН 7 (превод), 37. Утробата ся отваря малко и изтича водата от ципата, па тогава детето ся ражда; и това е естественото раждание. Дун., 1866, бр. 70, 1.