РАЗБИВА̀ЛКА ж. Разг. Разбивачка2 (в 1 знач.);тел. Вътре стрина ми Тодора и майка ми, клекнали до нов емайлиран леген, млатят белтъци и жълтъци с големи телени разбивалки. Й. Вълчев, РЗ, 50.
