РАЗБИВА̀Ч1 м. Рядко. 1. Работник, който разбива, разтрошава нещо чрез специална машина, апарат, уред и др.
2. Човек, който разбива, взломява нещо. Разбивач на сейфове.
◊ Разбивач на <женски> сърца. Жарг. Мъж, който ухажва жените, без да влага чувства, като обикн. им причинява разочарование, любовно страдание. Симон Боливар ги разбира тези работи, той е официалният любовник на градчето, разбивач на женски сърца. Ст. Стратиев, ПП, 55.
РАЗБИВА̀Ч2 м. Техн. Разбивачка2 (в З знач.).