РАЗБЍРАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от разбирам като прил. 1. Който осъзнава, осмисля нещо в пълнота, истински. Познаването на .. дълбоката противоречивост на човешките действия го [писателя] правят разбиращ, опрощаващ, водят го към доброта. Н. Иванов, ПБЗ [еа].
2. Който проявява сговорчивост, разбиране в отношенията си с околните; разбран. Трябва ми просто мъж, който да бъде мил и разбиращ.
3. Който изразява разбиране. Кака Мара се повъртя из кухнята, .. След малко се показа на вратата и .. поглеждаше с добрите си и разбиращи очи ту Ведена, .., ту Станкул. Ст. Марков, ДБ, 415. Тома Кунин се опита да скрие усмивката си — нещо закачливо и весело имаше в нея, добродушно и разбиращо. К. Колев, ТЕ, 32. Поетът е бил обичан от всички свои приятели. .. Те са знаели, че Лилиев .. ще ги слуша с разбиращо внимание, ще им даде съвет, ще ги упъти как да постъпят. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 151.