РАЗБЍТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разбия като прил. 1. Който е с нарушена цялост, на части или напълно разрушен, унищожен, поради оказване на сила върху него. Помня само, че щом стъпих на пруста, извиках колкото ми глас държи: „Мамо, ма!“ — и блъснах вратата и с двата си юмрука, с цялото си тяло. Разбитата врата се люшна и аз съм паднал насред къщи. Ил. Волен, МДС, 50. До вълнолома тъмнееха зловещо останките на разбития от бомбата параход. Д. Димов, Т, 548. Два трупа на български бойци, .., лежаха до остатъците от разбитата картечница и напомняха за отчаяната борба, която се е водила тук преди няколко часа. Ив. Мартинов, ДТ, 90. // За път, шосе, улица — който е с разрушена повърхност, настилка, по който има много дупки, неравности и под.; разнебитен. Колата се движи бавно и несигурно в тъмното по някакъв разбит път. Б. Райнов, ДВ, 280. Разбити улици. Разбито шосе.
2. Който е натрошен на парчета; счупен. Обувките скърцаха по късове разбити чаши, стъкла, чинии. Д. Добревски, БКН, 155. Тогава се чуваше как се разбиваха един в друг летящите автомобили, .., звънтяха разбити стъкла, ситни като морска сол. Й. Радичков, А [еа].
3. Който е разбъркан добре до получаване на еднородна втечнена или тестообразна смес. — Искаш ли да ти разбия малко хайвер? — запита той. Мъжът знаеше, че тя обича разбит хайвер — така както той умееше да го приготвя. П. Вежинов, ДБ, 13. Угаси цигарата си и я хвърли в морето. Беше тъмно, разбитата от бака пяна бягаше встрани на белезникави дрипи. Н. Антонов, ВОМ, 19.
4. За уред, машина, механизъм и под. — който е неизправен, неподдържан, в лошо състояние и поради това работи зле, не както трябва. В щаба беше останал само културпросветникът, който с унесено лице тракаше нещо на разбитата пишеща машина. П. Вежинов, НС, 185-186. Най-голяма почит спечели Ванюшката с това, че и от най-разбитата пушка, от най-съмнителния пистолет можеше да направи годно боеспособно оръжие. М. Гръбчева, ВИН, 330. Загърната в тъмен шал, тя се олюляваше върху задната седалка на някакъв разбит файтон. Ст. Сивриев, ПВ, 177.
5. Който е победен, който е претърпял поражение в сражение, битка и под.; разгромен. Дойде вест от твърдината Скрилец, че господарят на съседното господарство Драгота е загинал в люта битка, а разбити остатъци от войската му са се прибрали в крепостта. Й. Попов, БНО, 11. Видяли ли сте вий войска разбита, / войници морни, пръснати без ред? Ем. Попдимитров, СР, 48. Те са били една съвсем малка част — петнайсетина души, оцелели от един разбит отряд. И през юли изпращат срещу тях жандармерия да ги разгроми. Б. Райнов, РЕМ [еа]. Аз наистина си въобразявам, че съм генерал на разбита армия и обикалям под дъжда от снаряди. Б. Мисирков, Избр. пр ІІ, 1984 (превод) [еа].
6. За въстание, бунт — който е потушен. Едно разбито въстание не значи край. Наопаки, то засилва в душите огъня на мъст и нов порив за свобода. О. Георгиева-Тенева, ЛИМ [еа].
7. Прен. Съсипан, сломен, смазан, съкрушен, уморен. Фани доби усещането, че в тоя поглед имаше нещо потиснато и разбито като в поглед на нещастник, осъден на доживотна каторга. Д. Димов, ОД, 257. Лепо се върна в село късно и разбит от мъки. Елин Пелин, Съч. І, 97-98. И все звънтеше ѝ в слуха от снощи / пронизно натрошеното стъкло. / То майчиното ѝ сърце разбито / лежеше сякаш долу на пръстта / на ситни-ситни стъкълца, които / отново да слепи не може тя. Бл. Димитрова, Л, 78. // За живот — който е без радост и надежди, без перспектива, поради тежко преживяване и под.; съсипан, унищожен. Безсмислената смърт на хиляди прекрасни млади хора, разбитият живот на техните близки е основният мотив на тая [на Карагьозов] дълбоко човешка поезия. В. Карагьозов, Избр. пр, 15.
8. Прен. За здраве, нерви — който е увреден, поради прекарана болест или преживени трудни моменти; разклатен. Криминалистът непрекъснато се почесваше, .., барабанеше с пръсти навсякъде, където му попаднеше, и оставяше впечатление, че е сприхав човек с разбити нерви. Е. Кузманов, ЧБД, 24. Разбито здраве.