РАЗБЍТОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Състояние на физическа и психическа умора; немощ. Леда получава суровия укор на директора на института Караджов, обхваща я чувството на разбитост и сломеност. С, 1952, кн. 11, 186. Когато възпалителният процес се разпространи и в малките бронхиални разклонения, болният се оплаква от обща слабост, разбитост, загуба на апетита. М. Василев и др., ВБ, 52. Болните имат сламено бледен цвят на кожата и се оплакват от разбитост, лесна умора, виене на свят. ПН, 1935, кн. 8-9, 129.