РАЗБЍЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разбичвам и от разбичвам се. Мъкнех из града дъски за разбичване, варех пред работилницата туткал. Сл. Македонски, ЕЗС, 81. От кръглите трупи чрез обработване с брадва или обрязване и разбичване с гатер се получава дървен строителен материал — греди, талпи, дъски и пр. Вл. Брънеков и др., СД, 236. През време на основните етапи на процеса може да се направи реброво разбичване, в случай че дъските са с двойна или по-голяма дебелина. В. Цветков и др., МТД, 57.