РАЗБЛА̀ЖВАМ, -аш, несв.; разбла̀жа̀, разбла̀жѝш, мин. св. разбла̀жѝх, св., прех. Остар. и диал. 1. Правя почва, пръст да стане блажна, мазна, плодородна с помощта на тор и други обогатяващи вещества. Долнята пръст, .., изобщо е ялова, зачтото до нея не достига ни тор, ни въздух, ни студ, който би я разтрошил и разблажил. Лет., 1874, 253.
2. Разквасвам, намокрям, правя влажни уста, устни. До две лозинки израсли, / .., / черно са грозде родили. / Посегнал да си откъсне, / устата да си разблажи. Нар. пес., СбНУ ХІV, 85. — Я подай ми студна вода, / да разблажа благи уста, / благи уста, медно гърло. Нар. пес., СбВСтТ, 544. — Я дайте влашко ножленце, / да си ябълка разрежа, / да си устата разблажа. Нар. пес., БНТв VІ [еа].
3. Охлаждам, разхлаждам. Някакъв си огън го обзимаше. Излезе вън. Хладът от есенните нощи малко го разблажи. Б. Димитров, Я І (превод), 141. Ако е жаден и оплаче ся, .., че му гори нечто в желудъка, то трябва да му ся даде да пие малко студена и чиста вода, ..; и това ще го разблажи. Хр. Данов, Лет., 1869, 117.
4. Прен. Доставям удоволствие, радост, наслада на някого. Много ми се ще да разблажа душата си с хубава дума, ама тая вечер няма да я чуеш. А. Гуляшки, СВ, 90. Сядаше при възглавие умираящим, .. и нерядко ся обръщаше към них с думи пълни от умиления и утешения, които разблажваха последня им горчива чаша. С. Радулов, ГМП (превод), 21. Сърцето ми са разпали / пиши ми да мя разблажиш, / и във тези идеали / да мя в дело ти раздражиш. Кр. Пишурка, К, 63. разблажвам се, разблажа се І. Страд. от разблажвам. ІІ. Възвр. от разблажвам във 2 знач.
РАЗБЛА̀ЖВАМ СЕ несв.; разбла̀жа̀ се св., непрех. Остар. и диал. 1. Ям блажно, облажвам се с нещо мазно, блажно. — У тебе Бог и срам няма ли, та си се разблажил в богородичен пост. Н. Попфилипов, БД, 80-81.
2. Заслаждам си с нещо сладко, благо. Тогава вжурват джезвето в огъня и сваряват на всичките по едно шукерлия кавьо, за да се разблажат. СбНУ VІІ, 44.
3. За почва — ставам плодородна, блажна, мазна с помощта на тор и други обогатяващи вещества. Това ровение подзема с такъв плуг наистина е тежко и мъчно, .., нъ колкото и да е мъчно си има и добрините: до разкрътений подзем тогава могат да достигат въздух, влага и топлината му помагат да са разстроши и разблажи, каквото и ораната пръст да надебелее. Лет., 1874, 254.