РАЗБЛЪ̀СКВАМ, -аш, несв.; разблъ̀скам, -аш, св., прех. Блъскам много хора или предмети на различни страни, обикн. за да се придвижа, да си проправя път напред; разбутвам, разтласквам. Бимби разблъска безцеремонно тълпата и като показа на портиера някаква карта, влезе веднага, последван от Ирина. Д. Димов, Т, 105. Той скочи от вагона, разблъска с широките си рамене плътно притиснатите човешки тела и сграбчи ръката ѝ. Г. Караславов, Избр. съч. І, 357. Стиснал големите си челюсти, той се хвърляше яростно срещу заптиите, разблъскваше ги с коня си, стреляше, викаше като дявол и изчезваше на завоя всред облаци прах. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 483. Като разблъскваше хората, той задъхан изтича към момичето. А. Наковски, БС, 52. ● Обр. Дядо Стоян Гайдов и Пенчо Антиката слязоха по тясната улица, под надвисналия крушак и чак когато стигнаха дядовата Стоянова вратня, месечината разблъска клонете и ги окъпа. А. Каралийчев, ПГ, 139. разблъсквам се, разблъскам се страд. и възвр.
РАЗБЛЪ̀СКВАМ СЕ несв.; разблъ̀скам се св., непрех. 1. Започвам силно, интензивно да блъскам на различни страни мнозина или много неща, за да си проправя път или да заема подходяща позиция. Стотиците посетители на събранието извърнаха любопитно глави. Те всички бяха чували нещо за този прославен дезертьор и сега се разблъскаха да минат напред, та да го видят. Г. Караславов, ОХ, 535. — Дружина, строй се! — разнесе се гласът на дружинния председател. Пионерите се разтичаха, разблъскаха се, сякаш не си знаеха местата, но след малко около зелената оградка се образуваха три прави, стегнати редици. П. Проданов, С, 41.
2. Започвам силно, интензивно да блъскам, удрям нещо като предизвиквам силен шум. — Ей, ей, какво си се разблъскал. Ще чуят патърдията и край... Вл. Янев, ЖД [еа].
3. За сърце, кръвоносен съд, кръв — започвам да туптя, да пулсирам, да бия учестено, бързо, обикн. поради някакво заболяване или при преживяно силно вълнение; разбумтявам се, разбумквам се. Момичето изтръпна. Предусети нещо грозно и сърцето му лудо се разблъска. М. Дубарова, ПС [еа].