РАЗБОГАТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разбогатѐя, -ѐеш, мин. св. разбогатя̀х, прич. мин. св. деят. разбогатя̀л, -а, -о, мн. разбогатѐли, св., непрех. 1. Забогатявам неочаквано, изведнъж, често по нпочтен начин. Всеки жител на село познаваше в този човек Костадина, по-младия от Джупуните, .., които разбогатяха след войната и продължаваха да богатеят сега. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 5. Той бе успял да разбогатее, не прекалено, разбира се, с направата на някакъв особен механизъм за точене лимонада, каквато каирската столица консумира в огромно количество. Стр. Кринчев, СбЗР, 371. Той е искал да стане по-късно музикален издател: „Не виждал, казал той на чичо си, защо другите издатели да разбогатяват от творбите на Бетховен, а не и той“. В. Йонова и др., Б (превод), 217. Разраснал бащиният имот, разбогатели деца и внуци. Н. Стефанова, РП, 65. С по-голямата част от видинската хазна, която се беше отстъпила нему, той захвана търговия и благодарение на трудолюбието си и умението си, той в скоро време разбогатя и доби предно място между първенците в Неготин. Ив. Вазов, Събр. съч. VІІ, 1976 [еа].
2. За държава, град, село — ставам икономически по-богат, постигам по-големи доходи и се развивам. Не беше идвал от три години в този далечен окръжен град; намираше го разбогатял, станал по-привлекателен, като че ли по-просторен и още по-солиден. Л. Дилов, ПБД, 89.
РАЗБОГАТЯ̀ВАМ СЕ несв.; разбогатѐя се св., непрех. Остар. Забогатявам, разбогатявам. Как .. поминъкът от година на година става по-мъчен и как, .., сиромашията постоянно расте, а тук-там отделни лица бързо се разбогатяват. ССГ (превод), ІV. При всичко, че са [българите] толкоз много въдят и толкоз много работят, не са ся нито според въднината си размножили, нито са ся според работата си разбогатили. Ч, 1871, бр. 19, 590.