РАЗБО̀ЕН1, -о̀йна, -о̀йно, мн. -о̀йни, прил. Остар., сега поет. Разбойнически, бандитски; разбойнишки. Нощта има да даде всекиму по нещо: звезди и тишина, въздишки и отмора, грях и разбойна тъмнина. Ст. Сивриев, ПВ, 122. Вее утрин светла. Пастирче момиче / от скалите рудни / пее песен чудна / за разбойно време, с глас вълшебно-сребрен. Н. Хрелков, ДД, 176. И ей го пак в схватки с враг върл и ехиден / след тоя разбоен Берлински конгрес. В. Марковски, ПЗ, 378. Снощи Димитър довтаса / от буйна войска разбойна / на чемшир порти полопа. Нар. пес., СбВСт, 445.
РАЗБО̀ЕН2, -о̀йна, -о̀йно, мн. -о̀йни, прил. Само в съчет.: разбоен камък1. Диал. Камък, който се поставя като тежест на домашен тъкачен стан. Господ ангели прооди: / „Ангели, арахангели, / при Дойна да си идете, / при Дойна богаткинята, / че да ми Дойна довтаса / с нейни разбойни камъни, / манастир да си изкарам.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 303.
РАЗБО̀ЕН3, -о̀йна, -о̀йно, мн. -о̀йни, прил. Само в съчет.: разбоен камък2. Остар. и диал. Метеоритен отломък, камък, използван обикн. в народната медицина за лечение на болести. Желязото се намира най-много ситно като пясък, още и смесено .. Чисто са сполучва твърде рядко, повече в разбойните камъни, които са някога само от чисто желязо. БО, 1846, бр. 2, 7. По негде си ги казват разбойни каменя, т. е. каменя, разбивающи болестта. Г. С. Раковски, БС І, 153.