РАЗБО̀Й1, -о̀ят, -о̀я, мн. -о̀и, след числ. -о̀я, м. Диал. Домашен дървен стан за тъкане на черги, платове, постелки и др. Та от тая бозавата овца отделихме руното и още едно друго руно, жената изпреде вълната, тури разбой и изтъка шаяк. Й. Радичков, ББ, 6. В кръста бяха пристегнати с тесни поясчета, които майките изтъкаваха на дървените разбои. Кр. Григоров, ОНУ, 141. Оня от „Света гора“ размота кросното на разбоя, отреза с кама от нишките недотъкания шаяк и го набута в торбата си. В. Караманчев, ЧЗ, 137-138. Лека-полека грапавото ѝ лице се разхубавявало в шумовете на разбоя. Д. Вълев, Ж, 30. Мене ми къща на глава, / .., / тънко ми платно на разбой, / заткано, а недоткано! Нар. пес., СбНУ ХLІV, 233.
РАЗБО̀Й2, -о̀ят, -о̀я, мн. -о̀и, м. Остар. Грабеж; ограбване. За пари, хубави дрехи и предмети .. ставаха убийства и всякакъв разбой по селища и пътища. Ем. Станев, А, 104. Ако ли е да опишем някой град, ще кажем .. на какви битки или разбои е бил позорище; .. каква търговия обръща с други места и пр. Д. Войников, РС, 69. Отношенията, по причина на кражбите и разбоите, са прекъснати. Търговията съвършено спряла. НБ, 1877, бр. 62, 241.
— Рус. разбой.