РАЗБО̀ЙНИЦА ж. Остар. Разбойничка. Не искам да имам работа с ловни кучета, нито с онази разбойница — лисицата, нито с разни хайдуци — ястребите. Ем. Станев, ПГВ, 12. — Мари дъще, разбойнице, / мари куче побесняло, / мари змия — усойнице! Ц. Церковски, Съч. І, 189. Кумица лиса би била добра домакиня, нъ е разбойница постница: обича кокошки, обича патици. Д. Манчев, БЕ ІІ, 108. — Ти си, майко, разбойница, / ти извърши тази злоба. / Уплаши се стара майка / пред везира мъртва падна. Нар. пес., СбВСтТ, 425.