РАЗБО̀ЙНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от разбойник; разбойнишки, бандитски. Спасов беше водач на легионерите в гимназията и се гордееше със своята шайка. Това беше истинска разбойническа банда, която цепеше глави, трошеше витрините на европейските магазини. М. Марчевски, П, 137. В 1887 г. той отишел по търговия към Ловеч. На пътя го преварили няколко души с разбойническа цел, взели му парите, .., и му отрязали злодейската глава. З. Стоянов, ХБ, 392. — Хората му ще дойдат. Той ги командува като разбойнически главатар. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 58. Те живееха разбойнически живот. С. Бобчев, ПОС (превод), 204. Разбойническо свърталище.
РАЗБО̀ЙНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. разбойнически; разбойнишки, бандитски. Испанските фашисти и техните поддръжници — германските хитлеристи, разбойнически нападнаха нашата страна. ОФ, 1949, бр. 1499, 1. Галаските народи .., живеят овчарски и разбойнически. Г. Икономов, КЗ, 102. Отделните управители заедно със своите ордии, .., разбойнически се отнасяха към беззащитното население. Т. Шишков, ИБН, 302-303.