РАЗБО̀ЙНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. Действия, прояви на разбойник; бандитство, бандитизъм. Нейният глас се носеше в спокойната вечерна тишина някак диво и будеше в ума ми спомени за страшни работи, за разбойничества, грабежи и кръвнини. Елин Пелин, Съч. ІІ, 56. — Търсиш оправдание за един грабеж, за едно разбойничество? — кипи той, като удвоява крачките. Др. Асенов, ТКНП, 76. След като прочетох това писмо, аз [В. Левски] размислих: поради това, че обирът на тая хазна е разбойничество, не намерих за подходящо да се повдигне въстание. Ив. Унджиев, ВЛ, 341. — Да — отвърна бързо посланикът. — Българите са поданици на султана и всяко въоръжено участие против Турция, както и разни там чети — всичко това са прояви на безредие, на бунтове и разбойничество. Ст. Дичев, ЗС І, 227. От планината се слиза по един твърде тесен път, .. Там често дохождат хайдуци, .., да вършат разбойничества. Те убиват пътниците или с пушки, или с камъни и скали,..; и най-големите, дори каравани, не са опазени от тях. СбНУ VІ, 170.