РАЗБО̀ЙНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Разбойнически; бандитски. Хрельовата кула е била предназначена за скривалище на монасите при разбойнишки или неприятелски нападения. Ст. Михайлов, БС, 213. Оставаше му слаба надежда и в Радоила, силен в народа със славата на разбойнишките си подвиги и способен да поведе борба против татарите. Ив. Вазов, Съч. ХІV, 49. Побелелите му, къдрави и никога несчесани коси и брада, живите разбойнишки очи, и фините та духовитите му чърти показваха го за същ, типичен грък. Св. Миларов, СЦТ, 21. Разбойнишка пещера.
РАЗБО̀ЙНИШКИ. Разг. Нареч. от прил. разбойнишки; разбойнически, бандитски. Той неочаквано пъхна два пръста в устата си и изсвири пронизително, по разбойнишки. К. Константинов, СЧЗ, 91-92. Аз имам законно право на престола, който Асен разбойнишки ми отне. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 80.