РАЗБОРЍЯ, мн. (рядко) -ѝи, ж. 1. Остар. В съчет.: без разбория. Безразборно; без разбор. Конарци гърмяха вече съвсем без разбория, стъписани от смъртта на мухтара. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 431.
2. Остар. и диал. Съгласие, сговор, разбирателство. Къщата ни неска разбория нема. БД І, 133.