РАЗБРА̀ЖДАМ, -аш, несв.; разбрадя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Свалям забрадка, кърпа, шал и под. от главата на някого; отбраждам. Противоп. забраждам. Тя [пролетта] дойде с шарените басмени рокли на работничките, които разбрадиха глави. М. Грубешлиева, ПИУ, 64. — Найдене, помниш ли, какво ми предсказа леля Струна на Костадиновден? — усмихна се Демна и дигна ръце да разбради лицето си. К. Петканов, ОБ, 200. Море майко, стара майко! / Не разбради црна крпа, / че я носиш до живота. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 334. До три я диви варгъха, / три диви, три самодиви. / Първа ѝ кус разплита, / втора ѝ чумбер разбражда. Нар. пес., СбНУ Х, 20. ● Обр. Яна погледна прозорчето от леглото и пак затвори очи. Стори ѝ се, че нощта разбради черен чумбер. К. Петканов, СВ, 177.
2. Диал. В българската сватба — ритуално свалям воала на булката и ѝ слагам забрадка. разбраждам се, разбрадя се страд. и възвр. Тъжеше за хубавия имот на баща си и това малко парче пълнеше сърцето ѝ. Разбради се. Избърса с бялата кърпа потта от лицето, после и от шията си. Н. Нинов, ЕШО, 32. Отвори очи, разбради се, отметна краищата на бялата забрадка зад раменете си. К. Петканов, ЗлЗ, 132. Ту се забражда, ту се разбражда, мъчи се да си свърже главата по касабянски, пък не може. Ил. Блъсков, СК, 61-62.