РАЗБРАЗДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разбраздя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. и непрех. 1. Правя, прокарвам отделни дълбоки бразди с рало, плуг и под. в нива, градина.

2. С лъжица, пръсти на ръка, правя бразди в масло, сладко и под. Заразен от тия сладкоуснически охкания, Коритара със сиренявите пръсти бръкна в тенекето с дървеното масло, разбразди дълбоко из него и бавно, сладко ги облиза целите. Т. Харманджиев, КЕД, 63. разбраздявам се, разбраздя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)