РАЗБРА̀НИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от разбран. Тарильомът е човек разбраничък и ходи сѐ на горната черкова. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 6. Ако някой е разгледвал муските, които почти всичките наши деца (без да се изключват и децата от семейства уж по-развитички и по-разбранички) носят по главите и шиите си, той знае, .., какво сплитание има на суеверието с християнски понятия. ПСп, 1876, кн. 11-12, 43.