РАЗБРА̀НОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. 1. Яснота, разбираемост, изясненост. Текстът се характеризира с разбраност и четивност.
2. Качество на разбран (в З знач.); сговорчивост. Той се харесва на всички поради своята разбраност.
