РАЗБРЍЦАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разбрицам като прил. Разг. За кола, машина, уред и под. — който е амортизиран, неподдържан, неизправен, който е в лошо състояние и работи зле; разбит, раздрънкан. Житото го товарят и в разбрицани вагони .. тонове се ръсят по пътя. Сп. Йончев, ШД, 44. Помня, че към три часа следобед аз вече стърчах чак горе, .., на Томпсъновия хълм, точно до разбрицаното оръдие, дето е било в Гражданската война. Н. Сотирова, СР (превод) [еа]. На фона на мръсните стени опънатото разноцветно пране напомняше сладоледена реклама, лепната върху корпуса на стар разбрицан самолет. М. Абаджиев, Ф, 145. Разбрицан автобус.