РАЗБРЍЦВАМ, -аш, несв.; разбрѝцам, -аш, св., прех. Разг. Повреждам, развалям, амортизирам кола, машина, уред и под.; раздрънквам, разбивам. Разбрицах колата по тези лоши пътища и сега не е в движение. разбрицвам се, разбрицам се страд.
РАЗБРЍЦВАМ СЕ несв.; разбрѝцам се св., непрех. Разг. За кола, машина, уред и под. — повреждам се, развалям се, амортизирам се; раздрънквам се Наливам джезвето и зареждам с кафе. Едно. Още едно. След третото не смея повече. Моторчето ще се разбрица. Пл, 2013, кн. 1, 115. Колата съвсем се разбрица и спря.