РАЗБРЪ̀СКВАМ, -аш, несв.; разбръ̀скам, -аш, св., прех. Рядко. Като бръскам (в 1 знач.) нещо (прах, боклук) в различни посоки, го разнасям, разпилявам; размитам. Тя разбръска окапалите листа по двора, за да може да се минава. разбръсквам се, разбръскам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)