РАЗБУ̀ДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разбудя като прил. 1. На който е прекъснат сънят, който е събуден от сън. Разбуденият от сън Христо се обличаше набързо и ругаеше нощния пазач. Ст. Марков, ДБ, 397. Върху меката постилка на каруцата до малкия Иванчо спеше сладко едно друго детенце, .. Разбудено от шума, то замърда главичката си. Елин Пелин, Съч. І, 186-187. Скоро разбуденото село се озари от жълточервените пламъци на пожара. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 624. Една разбудена катеричка се покатери на върха на най-високия бук. Ив. Гайдаров, ДЧ, 11. Вятърът придойде като поройни води, .. Над планината тревожно летеше разбудено ято птици. А. Дончев, ВР, 151. ● Обр. Желал бих да съм зрънце, / заровено в земята, / .. / да бъда там разбудено, / и в цвете да изникна. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 20.
2. Прен. За чувство, настроение, спомен и под. — който се е появил, възникнал, обикн. ненадейно, изведнъж под някакво въздействие. — Ей сега ще видим по кой път ще мина — закани се старият Домусчиев, слезе от двуколката, разпрегна коня и с разбудена лъвска веселящина заоткача оковете. Д. Вълев, 3, 250. Площадът беше изолиран от околните улици с мрежеста чугунена ограда и пешеходците, вече с разбуден интерес, се налепиха по нея, за да видят кой ще излезе от странната топка. Л. Дилов, НП, 55. А тая песен е ваша... или? .. — Да!... Струва ми се, че е моя — изрече той, втънал в спомени, разбудени като рой пчели от внезапен удар. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 49-50. Но и аз / не мога да заспя във тоя час / и старата, разбудена тревога / не мога никак да смиря, не мога... Д. Методиев, ШТ, 42. Разбудено любопитство. Разбудено чувство.
3. Прен. Остар. Който е с пробудено обществено съзнание, който подпомага и работи за културното и социално издигане на народа. Прочее загубата, .. на Н. Пръванова е голяма и неоценима. Сякой разбуден българин има право да жали и да оплаква. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 254. Тая помощ [на народа за школите] най-законно и най-справедливо може да се разхвърля на местните жители .., както са направили нашите разбудени братя в Пловдив. ПСп, 1876, кн. 11-12, 195.
4. Прен. Остар. Който е бдителен, който е нащрек, готов да реагира, да действа при някаква опасност. Си бил един бакал. Той, наместо измекяр, си имал на дукян един маймун. Маймунот толко разбуден и очиклен бил, що по-арно от един измекяр му вардел дукянот. СГ, 1894, кн. 1, 277. Това [изпъденото момиче] одило, пищело и нашло една пещера; арамлии там седели и фного било разбудено. СГ, 1894, кн. 1, 379.