РАЗБУ̀ЖДАМ, -аш, несв.; разбу̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Прекъсвам съня на някого, събуждам напълно; пробуждам. Майката буташе полека детето си да го разбуди, но Станка спеше дълбоко. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 127. На седмия ден, към полунощ, остър вик разбуди задрямалата робиня. Ст. Загорчинов, ЛСС, 5. Бай Кънев се прозина кисело, надигна се да стане, натисна опашката на котарака, който го одраска и разбуди съвсем. Чудомир, Избр. пр, 139. Той разбуди дворското куче, заспало извътре до вратнята. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 17. — Искам да се окъпя. .. Мога ли по това време? Или ще разбудя целия хотел? Н. Краев, ТА (превод) [еа]. — Ни веднъж не пропуснах .. хората да разбудя за работа. Елин Пелин, Прик. І [еа]. Заспал Иван на росно ливагие, / а девойкя у цареви друми. / Кой промине, се девойкя буди, / а Ивана никой не разбужда. Нар. пес., СбНУ ХLІІІ, 524. ● Обр. Златното слънце се показа на небото весело и бодро. То с лъскавите си зари разбужда реки, ниви, ливади и дъбрави. Д. Манчев, БЕ ІІ, 95. Понявга само тръпен хлад разбужда сънните треви. Д. Дебелянов. Съч. [еа]. // Прен. За звук, шум, глас, песен и под. — прекратявам тишината, спокойствието някъде, като звуча, кънтя; огласявам, пробуждам. Мощната песен разбуди Добридолската клисура и ехото дълго кънтя над цялото поле. Кр. Григоров, Н, 38. В това време страшен трясък разбуди гората. Партизаните откриха огън. Ем. Коралов, ДП, 138. Не оставихме ний на мира дремливите хълмове. Едва ехтенето от първия гръм изчезна в пространството, гръмна втора пушка, гръмна трета пушка и тръгна от хълм, през дол на хълм ту гръм, ту рев — разбудихме нощта. Ал. Константинов, Съч., 256. От време на време сънно крякане на дива кокошка в сенчестите дълбини на планината разбуждаше екзотично замрялата тишина в долчинката. Д. Вълев, 3, 226. Всичко е повод за неудържим смях. Техният двоен смях разбужда града. Бл. Димитрова, Лав. [еа]. Звънчета разбудили пак планината. / Надолу потеглила с песен шейната. Цв. Ангелов, НП, 36.
2. Прен. Изваждам от състояние на покой, апатия, бездействие, подтиквам към дейност; събуждам, пробуждам. Вместо да разбуди дълбоко заспалата си памет и да си припомни нещо от онова, което искаше да каже, Буби се разсейва все повече. Св. Минков, РТК, 95. Стефчов остави книгата на масата, потърка се между веждата и ухото, като да разбуди ума си, и зададе високо един въпрос. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 68. Червеното вино бе разбудило душата му и тя усещаше всяка тръпка на плодната равнина. К. Петканов, ДЧ, 317. Аз искам в туй сърце да гудя / нов пламък, ново вдъхновение, / душата ми, що спи и вене, за нови песни да разбудя. Ив. Вазов, Съч. І, 134. Грижи ще ни създават други, както Илия Койнов например... Трябва с примери и дела да разбудиш душата му. А. Гуляшки, СВ, 116.
3. Прен. С думите си, с делата си подбуждам, правя да се прояви националното или общественото съзнание на някого, подтиквам го да работи за освобождението или за културното и духовното издигане на народа. Нашите славни битки в отечество България ги помни народът. Те разбудиха народа и му вляха в сърцето желание за свобода и за правда. Ив. Вазов, Съч. ХVІІІ, 14. Тука [в Света гора] е живял отец Паисий Врачанский, известен по ръкописа на Българската си история, чрез която е разбудил съзнанието на много от съвременниците си. С. Бобчев, ПОС (превод), 87. Разпростряха мрежата на революционерни комитети, които разбудиха народното съчувствие към общо въстание. НБ, 1876, бр. 3, 9. С речите на истината да разим / жреците на греха и на лъжата; / заспалите си да разбудим братя / и с тях от бой на бой да полетим. Г, 1866, бр. 6, 103.
4. Прен. Ставам причина да се породи, да възникне у някого някакво чувство, желание, намерение, мисъл и под.; провокирам. — Свобода или смърт! — каза натъртено докторът, у когото споменуването на Стефчова разбуди неприятно чувство. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 10. Изявлението на пророка разбужда страстите. Седмици наред спорим. М. Христов, ИЕБ. т. І-ІІ (превод) [еа]. Цонкините успехи в трупата бяха разбудили завистта и ожесточили сърцето на тая актриса. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 83. Не, не е мъртва доблестта у вас! / Тя дреме само, аз ще я разбудя. Д. Стоевски, ВТ (превод), 101. Сяка дума изрича едно понятие; но в същото време тя е звук, който в нас разбужда жив образ или вид на предмета. Т. Шишков, ТС, 36. // За поглед, думи, музика и др. — предизвиквам появата в съзнанието, в душата на някого на нещо забравено, преживяно преди, на нещо познато; възкресявам, съживявам, събуждам. Корфонозов го гледаше сърдито, .. Приставът трепна. Тоя поглед разбуди в паметта му недалечни спомени. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 304. Буикът возеше така плавно, че не се усещаше никакво друсане, но през полуотвореното стъкло влизаше силен, наситен с ухания въздух, който разбуждаше познати образи: морска шир, бели платноходи, коне, изправени в края на пасбищата. Н. Венова, ЛМ (превод) [еа]. Млъкни, канарче, у кафез, / .. / Забравил бях я [любимата] аз на час, / но ти запя и как в почуди / направи сходство с нейний глас / и в мен тъги разбуди. П. Р. Славейков, Избр. пр І, 51.
5. Диал. Подлютявам, разлютявам (рана, болка) (Н. Геров, РБЯ). Рани си разбудих, рани си / подкустрих, та съм налетяла / на тръне, .., / на влъчи челюсти, на тръстикови корени. Н. Геров, РБЯ V, 9. разбуждам се, разбудя се страд.
РАЗБУ̀ЖДАМ СЕ несв.; разбу̀дя се св., непрех. 1. Прекъсвам съня си, преставам да спя; събуждам се, пробуждам се. Васил полегна да не пречи и неусетно заспа. Разбуди се среднощ. Ив. Планински, БС, 7. По цял ден препуска огненият жребец и спира само колкото да отдъхне ездачът му; посред нощ се разбуждам от тропота и дръзкото му пръхтене. А. Бакрачева, Избр. пр (превод) [еа]. Людете се разбуждаха слисани, уплашени от бурята. Д. Талев, ЖС [еа]. Прислугата се разбуждаше. В къщата един след друг се отваряха капаците на прозорците. Н. Тодоров, НК (превод) [еа]. Заспал и Ботйов подир няколко часа, но като се разбудил заранта и потърсил Христа, намерил му само дрешките, съблечени сред воденицата. З. Стоянов, ХБ, 112. — Стани нине, господине, / спиш ли, спиш ли, разбуждай се. Нар. пес., СбВСт, 62. ● Обр. Земята се разбуди и задиша учестено. Г. Манов, КД, 46. // Разсънвам се. Месечинката свети и на мене ми се спи, тъй че се спъвам на всяка крачка. И ми се струва, че до нас е безкрайно далеко. Но погледна ли месечинката, разбуждам се. Н. Каралиева, ЯЧ, 57. // За животно, птица, насекомо и др. — излизам от състоянието на покой; събуждам се. Лазар изскочи на улицата и забърза към дядови Иванови. Похлопа, разбуди се кучето. А. Каралийчев, ПГ, 57. Но щом се здрачи, тя [лисицата] се разбуди, спомни си днешното угощение и се упъти към мрачния дол. Ем. Станев, ПЕГ, 72. Цялото птиче царство се разбудило в шумата. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 3. // Прен. За населено място, помещение, пространство — преставам да съм тих, спокоен, като се изпълвам със звуци, шумове, говор; огласявам се, оживявам се, пробуждам се. Цялата махала се разбужда, разтреперана от страх. К. Величков, ПССъч. І, 47. Заспалият град се разбуждаше от нощната тревога, дигната от врявата на евреите. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 162. Гостилница „Ярославская“, която през деня бе тиха и кротка, вечер сякаш се разбуждаше и започваше врява. Хлопаха се врати. Г. Каназирски-Верин, СПГ [еа].
2. Прен. За растение, природа и др. — излизам от състоянието на покой (обикн. през зимата) и пониквам, започвам да раста и да се развивам; събуждам се, пробуждам се. Природата се разбуждаше. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 150.
3. Прен. За чувство, мисъл, желание, намерение, копнеж и др. — появявам се, обикн. изведнъж, ненадейно в съзнанието, душата на някого; пробуждам се, оживявам, възкръсвам. Види се някаква горчива мисъл се разбуди в душата му. Ив. Вазов, Съч. VІ, 28. Велики чувства на възпоменания се разбудиха сега в душите на сподвижниците Хаджи-Димитрови, Тотюви, Панайотови. Ив. Вазов, Съч. VІ, 19. У Гина, която нито разбираше от конспирации, нито беше чувала тая страшна дума, изведнъж се разбуди вековното умение на селяните да надхитрят властите. Д. Вълев, 3, 144. // За потиснато или забравено чувство, преживяване, спомен — появявам се пак, отново, обикн. ненадейно, изведнъж; пробуждам се, съживявам се. Сега, при сърдечните терзания, разбуди се в гърдите му и друг наранен звяр, досега спящ мъртвешки сън — гордостта му. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 123.
4. Прен. За сърце, душа — събуждам се, пробуждам се от състояние на апатия, бездействие, покой. Пристрели тя Йонка с черните си очи, залуди го с шеговитите си думи. И затупка клетото Йонково сърце, разбуди се, — оживя. Ц. Церковски, Съч. ІІ, 70.
5. За човек, група от хора, общество и под. — прекратявам бездействието си и постепенно придобивам интерес към националните или обществените проблеми, проявявам активност и под.; пробуждам се. Който следи политическите събития в Турция, не ще откаже, че в последните 15 години българинът се е разбудил. А. Шопов, (превод) Н, 1882, кн. 2, 162. Разбуди ся, мило отечество, доде не си съвсем погинало. А. Хаджоглу, ББ, 68.