РАЗБУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; разбу̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Свалям, махам було; отбулвам. Противоп. забулвам. Гостите се повеселиха на трапезата, .., доде кумата стане и влезе при невестата да я открие (разбули) пред гостите и след това, започва се шареното хоро. СбНУ VІІІ, 61. Кога дойде лудо младо / при тебе, при тебе: / .. / Да разбулиш дюлбер яшмак / от тебе, от тебе. Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 55. Дуйни ми, лейни, бел ветър, / да ми разбулиш либено, / да си му видим лицето. Нар. пес., СБВСт, 194. ● Обр. Планината посиня и разбули своите рътлини и долове. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 337. Когато пролетта разбулва своя чар / .. / акорди бурни мрат във плахост неотменна. В. Марковски, СМ, 61. // В съчет. с л и ц е. Откривам лицето си, като махам, свалям булото, което го е покривало; отбулвам. Противоп. забулвам. Момите разговарят с граничаря, / разбулили усмихнати лица. Ламар, СГ, 88. ● Обр. С всичката сила на душата си .. се бе устремила към него, искаше да проникне в него, .., да разбули лицето му, да разгадае всяко негово движение. Д. Талев, С ІІ, 95.
2. Прен. Правя нещо прикрито да стане явно, да се разбере истината за него, да го узнаят, видят всички; разкривам. Противоп. забулвам. Дълбокият поглед на мислителя и художника ни разбулва страшната действителност на руския живот от миналото. БР, 1931, кн. 3, 114. Статиите му разбулват църковните догми, изтъкват техния класов смисъл. ВН, 1958, бр. 2216, 4. И диреха боляри да разбулят не е ли сириецът пратеник на македонските метежници. Н. Райнов, КЦ, 27. // Разкривам някаква тайна, загадка; разгадавам, отгатвам. Единствена тя можеше да разбули тайната около кривия ключ и да се тури край на тая неприятна история. Ст. Даскалов, ЕС, 29-30. Острата му, жива, буйна мисъл се стремеше да разбули загадката на собствения му живот. Д. Талев, ПК, 710. — Александре, ами, ако под образа на тоя старец е слязъл дядо Господ на земята, за да види как ще го посрещат хората, какво ще кажеш? Александър се замисли и пребледня. Майка му плахо погледна и трепна. Думите ми като че докоснаха и разбулиха една тайна. Ив. Карановски, Разк. І, 187. разбулвам се, разбуля се І. Страд. от разбулвам. Оня ще се обади на полицията и всичко ще се разбули. Моля ти се не им казвай нищо за мене. Д. Немиров, Д № 9, 103. С комбинираните усилия на наши и чужди учени, разбулват се една по една тайните на вековечната дейност на природните сили. П. Делирадев, В, 25. От него зависеше дали ще бъде укрито онова, което бе направил синът му, или да се разбули и да отидат всички по дяволите като от настъпена мина. Ст. Даскалов, СЛ, 210. ІІ. Възвр. от разбулвам в 1 знач. — Разбулих се... свалих си фереджето... открих се цяла. Б. Несторов, АР, 186. Сватовете се вредиха пак на трапеза; най-после разбулиха се младоженците. А. Страшимиров, А, 572.
РАЗБУ̀ЛВАМ СЕ несв.; разбу̀ля се св., непрех. Разкривам се, показвам истинската си същност. За миг в погледа на Ирина се пречупиха светкавици, разбули се властната внучка на Роман Лакапин. М. Смилова, ДСВ, 57.