РАЗБУ̀ЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от разбулвам и от разбулвам се. Противоп. забулване. Ако е вярно, че жената е загадка, която не се поддава на разбулване поради постоянната си изменчивост, Ануш е най-неопровержимото доказателство за съществуването на подобна загадка! Др. Асенов, ТКНП, 290. И четеше се по стените царствено заклинание за разбулване на вси тайни. Н. Райнов, БЛ, 47. Той с ужас виждаше нашествието на „господин Купон“ в Русия и се зае с разбулването на всички отрицателни черти на онзи строй, който се насаждаше с неговото господство. Г. Бакалов, Избр. пр, 558.