РАЗБУМТЯ̀Н, -а, -о, мн. разбумтѐни. Прич. мин. страд. от разбумтя се като прил. Който бумти силно. Шериф пристъпи до разбумтяната печка и леко приседна на крайчеца на дървеното столче в ъгъла. В. Ченков, ПС, 34. И зиме покрай печка разбумтяна / младежи рошави във кръг седят. Бл. Димитрова, Л, 70.