РАЗБУНТУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разбунтувам и от разбунтувам се; разбунване. Още по-тежко ставаше, когато разказваха ужасните сцени, на които са били участници или свидетели, разбунтуването, битките. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 165. Както и при разбунтуванията на другите места, турското население в първия миг изтръпнало. Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 98.