РАЗБУРМЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разбурмя като прил. Рядко. Неодобр. За въображение, фантазия — който е без мярка, без граница, който излиза извън нормите на нормалното; развинтен. Истинското съдържание на тия уж художествени съвременни истории се сглобява от разкази и очерци на ситуации, възможни само при една разбурмена фантазия. Б. Ангелов, ЛВ, 303. Несгодите, за които загатвате и говорите, са фикции само на вашето разбурмено въображение. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (2), 305. Слуховите и зрителни халюцинации се усилиха: разбурменото въображение начена да преобразява халюциниралите представления, както това се разказва в приказката за преобразующия се таласъм. Ст. Заимов, М, 143.