РАЗБУ̀ТАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разбутам като прил. 1. Който е с нарушен ред, подредба; разхвърлян, разбъркан. Пристъпи. Бутна вратата и най-напред видя леглото. Разбутано. А. Каралийчев, ЛС, 14. Ванко седна на разбутания одър и се огледа наоколо. М. Грубешлиева, ПИУ, 80. Дрезгавите гласове се издигнаха в нестроен хор, заглушавайки тропота и глъчката на излизащите от клуба, където Бабаенев още стърчеше на естрадата и безпомощно гледаше разбутаните столове, под които се жълтееха олющени семки и смачкани угарки. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 76.
2. Който е с нарушена цялост, с променен и увреден вид. Той припълзя внимателно до първия ред къщи и се огледа: нисък зид, тук-таме разбутан, преграждаше пътя му. П. Вежинов, ЗЧР, 101. Смачкана и притисната от кал, тревата лежеше мъртва и само копривата край разбутаните каменни огради подаваше нови парливи листа. Д. Кисьов, Щ, 166. Читателят ще види, че зданието на драмата отвън, .., е силно разбутано и изменено. Ив. Вазов, Съч. ХVІІІ, 6. Видинско приличаше на разбутан мравуняк през пролетта на тази хилядо седемстотин осемдесет и осма година. В. Мутафчиева, ЛВС І, 212.
3. Прен. Разг. За здраве, нерви — който е увреден поради прекарана болест или преживени трудни моменти; разклатен, разбит. Тишината, въздухът наситен с борова мирис, красотата на природата и разходките най-много спомагат за укрепването на нервната система, та и на дробовете, които у мене бяха доста разбутани напоследък в София. Ив. Вазов, ПЕМ, 86.