РАЗБЪ̀БРЯНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от разбъбрям се; разприказване, разбърборване, раздърдорване. Тези бяха като че ли първите думи, които дружината разменяше, откакто бяха напуснали Мала църква .. Бенковски замълча, не проговори. И двамата му спътника взеха това като белег, че не е доволен от разбъбрянето им, та също не продължиха. Ц. Родев, ЧБС [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)