РАЗБЪ̀РЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от разбързвам се. Вече сложил ръка върху дръжката на вратата, Дюранд се спря и хвърли внимателен поглед наоколо. Трескавата бързина, с която беше тръгнал, рязко спадна до почти пълен покой. .. — Хубаво и спокойно беше тук, господин Лу — призна прислужникът. — Поне през последните години, откакто взехте да остарявате. Последва ново разбързване, предизвикано сякаш от намека, че времето лети. — Прибери каквото е останало и гледай да изпратиш всичко оттатък. Кр. Чакандраков, ВТ (превод) [еа].