РАЗБЪ̀РКАНО нареч. 1. Без никакъв ред, порядък; безразборно, безредно, безпорядъчно, хаотично. Хаванчетата, стъклата с лекарствата, кутийките с праховете ведно с медицинските му книжа бяха нахвърлени разбъркано в едно долапче. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 9. Захваща сега да посочва разбъркано с пръчката ту една, ту друга буква. Т. Влайков, Пр I, 146. — Поставете оградките — тук, тук, тук! .. — Ха, така! Слагайте ги разбъркано, та вятърът да не може да се промъкне отникъде! П. Бобев, ГЕ, 146. Косите разбъркано падат върху челото му. Й. Йовков, Разк. I, 90. // Не в строй, неподредено или с нарушен ред, строй. Начело на тълпата вървяха конниците; след тях вървеше разбъркано пехотата. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 201-202. Чу се .. команда .. Взводовете като че се движеха разбъркано и всеки за себе си, но скоро целият ескарон излезе на открито, развърнат в една бяла линия. Й. Йовков, Разк. I, 148-149.
2. С нарушена последователност, объркан ред, не на обичайното, логичното или нужното място. Жан-Люк ми бе разправил историята си разбъркано и на части, но аз отдавна вече я бях сглобил. Б. Райнов, ДВ, 10. В съзнанието му [на капитан Челков] се нижеха малко разбъркано ранни спомени. А. Страшимиров, А, 287. Фон Гайер остана отново сам. Мислите му потекоха разбъркано. Защо го предупреждаваха да се прибере? Д. Димов, Т, 511. Г-н Пърличев не знае ничто за препинателните знакове, зачтото в превода му тези знакове са туряни разбъркано: гдето тряба запетая, турнато е точка и наоборот. Н. Бончев, ПСп, 1871, кн. 4, 109.
3. В съчет. с гл. с ъ м, и з г л е ж д а м и под. в З л. ед. Означава, че някъде няма ред, че нещата не са подредени, не са на мястото си; безредно, безпорядъчно. Противоп. подредено. Веднага намери, че в стаята е така разбъркано, че се залови всичко да прережда. К. Петканов, В, 26. // Прен. Означава, че някъде е нарушено нормалното положение, състояние на нещата и има безредие, смут и под. Там сега, в Румелия, е много разбъркано, война с Турция очакват. Ив. Вазов, Съч. IХ, 46.