РАЗБЪ̀РКАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отсъствие на ред, подреденост; безредие, хаос. Заедно с нас се зазавръща, в една голяма разбърканост, и обозът. Ив. Вазов, Съч. ХII, 171. Националният егоизъм .. придаде на всичките военни действия една очевидна разбърканост и непоследователност. Ив. Вазов, Съч. VI, 98.