РАЗБЪ̀РКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разбърквам и от разбърквам се. В тигани с най-различна големина са варели каши, .., приготвяли са ястия, които са изисквали по-краткотрайна обработка и по-често разбъркване. Л. Петров и др., БНК, 111-112. И тозчас става едно разбъркване на учениците. Т. Влайков, Пр I, 212. — Ти си щастлив — светът се разбърква от лошите, после други — скромни и почтени оправят разбъркването. Й. Вълчев, СКН, 615. А сега, .., не срещаме вече затруднения в изчислението на времято и можем да ся разполагаме с делата си и без разбърквания. Ч, 1871, бр. 17, 534.
РАЗБЪ̀РКВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от разбърквам се.