РАЗБЪ̀ЧКВАМ, -аш, несв.; разбъ̀чкам, -аш, св., прех. Диал. 1. Разхвърлям, разбутвам; разбичквам. То се знай, че дума тук не е за ония вихрушки, които разбъчкват мръсотиите по улиците. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 177. Сам тука по разбъчканите камъни / на таз огромна направа / пълзя, ..; / съсипани стени, обрасли трапища, / палати срутени, с земята равнени. П. Р. Славейков, СК, 128.
2. Разтърсвам, разклащам. Вълните на безкрайния океан начнаха .. да ся издигат като планини и корабите по тях заиграха .. Дъждовний порой силно заваля върху разбъчканите кораби .. разлюлените кораби се бъчкат тук-там от вълните. П. Кисимов, ОА I (превод), 62. разбъчквам се, разбъчкам се страд.
РАЗБЪ̀ЧКВАМ СЕ несв.; разбъ̀чкам се св., непрех. Диал. Усилено се движа, действам. — Разбъчкали се сливенските моми, разшетали се .. зер мъж дошел. Д. Немиров, Б, 73.