РАЗВА̀ЛА, мн. (остар.) -и, ж. 1. Само ед. Разваляне, повреждане на доброто качество на храна, стока и под. — Известно ми е, че сте проверявали складовете му. Отговорих му [на интенданта], че е имало развала и фири поради крайно ненормалните условия за съхраняване на продуктите. П. Илиев, ЛВ, 248. Банките не дават пари срещу артикули, които подлежат на бърза развала. П. Спасов, ХлХ, 28. Корабите стоят неразтоварени и храните, с които те са натоварени, са застрашени от развала. ВН, 1961, бр. 3010, 3. Плодовите концентрати представляват гъсти сиропообразни продукти, получени чрез сгъстяване на напълно бистри, прясно получени .. плодови сокове без каквито и да било признаци на развала (ферментация, плесенясване и др.). М. Киров, ТК, 7.
2. Остар. Разг. Увреждане, нарушаване на нормалното, доброто състояние на нещо; разваляне, повреждане, повреда. Колкото за развалата на езика, .., аз дохаждам до убеждение, че днес тя не е вече заплашителна. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 425. Който иска да запази зъбите си от развала .., може да достигне това само по единствения начин: секидневното им чистение. Пряп., 1903, бр. 6, 4. Мунк отличава ослепяванието от развалата на една част от мозъчната кора. Н, 1883-1884, кн. 3-4, 376. Като са търси средство за отърваване болния, лекарствата употребени произвеждат в организма развали, които могат да гудят в опасност живота на болника. Ч, 1875, бр. 6, 288.
3. Остар. и диал. Унищожаване, разрушаване. Бил добър търговец .., но всичко изгубил при разорението от Сюлейман паша на Стара Загора, .. Тая жертва на старозагорската развала трябваше да носи още пресни в душата .. тревогите, които предхождаха .. Гурковото гръмоносно появление. Ив. Вазов, Съч. Х, 39-40. Ако долменът е на .. непристъпно място и при това с по-солидна направа, развалата му е била по-трудна; но ако той е бил на по-удобно място .., то и унищожението му е било неминуемо. СбНУ ХVIII, 663. Развалата на нашето царство начна по-преди и са свърши с нейната развала при Мохамеда и при .. Баязида II. Т. Шишков, ИБН, 309. Главатарите миряни, при всичко, че Унията напредваше, .., знаеха, че един ден, рано или късно, нейния край ще бъде развалата, защото в историята ще намерим, че няколко пъти е ставало подобно съединение, но никога не е хващало корен. УД, 29.
4. Прен. Остар. Упадък, разруха, разложение. На връщане Гоце намери в граничните места една поразителна развала сред населението. И сам той щеше да стане в кочанското село Разловца жертва на предателство, извършено от селския коджабашия. П. К. Яворов, Съч. II, 229. За развалата, която е прояждала Румъния, свидетелствуват подобни факти: когато румънските офицери се намирали близо до някой град, те напущали позициите. Борба, 1920, кн. 2, 63. В България безправието и беззаконието е могло да вирее дълги години и да култивира една всеразяждающа развала у характерите и нравите на гражданството. БД, 1909, бр. 31, 1. ● С предл. н а. У много от нашите селени братолюбието, взаимното споразумявание, .., благословения съпружески живот са на развала. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 67. // Нравствен упадък, падение; поквара. В момата той не забелязваше нито престорен срам, нито развала. Д. Вълев, Ж, 119. Развратна още от малко момиче, тя принадлежеше към ония фамилии .. сиромашки в Пловдив, които прояждаше нравствената развала още от турско време. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 59.
5. Остар. и диал. С предл. н а, к ъ м. Разтуряне, приключване, завършване. В ресторанта имаше сватба. Сватбата отиваше към развала и по тази причина мястото им се струваше неподходящо. Н. Антонова, Н, 88. Засвириха на развала / свирачи левени / и запяха на раздяла / моми .. / — секий у тях и аз у дома. Ц. Гинчев, ДТ, 49. Седянката на развала, / кой как доде, се си отиде. Нар. пес., СбВСт, 560. // Разваляне, отменяне на нещо уговорено; разтуряне. До Цонка е дошъл слухът и за развалата на сестриния ѝ годеж. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 137. В предвидения, в алинея 4, случай развалата на договорите може да стане по указания начин. Хр. Даалиев, ТИА, 126. Верни думи, .., има ли за тях развала? / За сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 123.
6. Само мн. Остар. Индив. Развалини. Насреща ся видят и до днес развалите на Трапезица. Ив. Богоров, КГ, 168. Едвам може са намерат по краищата на Нил развали от романски сгради. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 15.