РАЗВАЛЀНО нареч. Разг. В съчет. с гл. г о в о р я и под. Неправилно, с грешки и с много примеси от друг език. Бръснаринът Агоп, който не разбираше добре тънкостите на българския език и сам говореше твърде развалено, се засмя. Ст. Чилингиров, ХНН, 14. — Ти друг българин виждал ли си? — Не точно българи, ама дошли от Българско. Като теб развалено приказват, инак са правоверни. Помаци изселници сигурно беше срещал. Д. Кирков, БГ [еа]. Беят .. говореше, макар и развалено, на български, защото нито Лука, нито аз знаехме турски. М. Мавродиев и др., ИЕМЧ (превод) [еа].