РАЗВАЛЀТИНА ж. Разг. Пренебр. 1. Нещо (обикн. сграда и под., механизъм, устройство и др.) старо, съсипано, разнебитено, с големи повреди, негодно за употреба. Няма да купуваме тази къща, че е развалетина.
2. Развратна, развалена жена. — Нейният пръдльо я остави! .. Кой знае по коя отиде! По някоя като тая! .. — Не е вярно! .. — Тия ще ги говориш на мъжа си! .. Тук този район, тази тука спалня на София бай ти Петко десет години я охранява! .. — Това не е вярно! — .., извика Дечева. — Има си хас да кажеш, че е вярно! .. — Развалетина! Ч. Шинов, ПВ, 97. — От село никъде няма да мърдаш. Не ща да ставаш развалетина по градищата. М. Гръбчева, ВИН, 19.