РАЗВАЛИНА̀ ж. 1. Само мн. Остатък от разрушена или рушаща се, рухнала сграда или група постройки; останки, руини. Пред развалините на една разрушена .. къща, от която стърчаха само две стени, той видя стара жена и дете да ровят предпазливо. М. Грубешлиева, ПИУ, 301. От крепостните стени на Царевец и Трапезица, както и от опожарените .. дворци и болярски жилища не е останало почти нищо. Оцелели са само развалини. Г. Дръндаров, ВЗ, 11. Църквата „Св. Никола“ .. е построена върху развалините на три храма. К. Величков, ПССъч. III, 10. По̀ на север .. са развалините на втория строителен период, който датира от късноримската епоха. Ст. Михайлов, БС, 88. // Стоящи накуп отломки, парчета, късове от разрушена или рухнала сграда. Улиците бяха препречени от греди, тухли, развалини. М. Грубешлиева, ПИУ, 291. Разчистени бяха тук-там развалините по улиците .. от жестоките бомбардировки. Ив. Мартинов, СНУ, 7. Изведнаж тая .. стара къща .. с шум се строполи цялата. Изпод развалините изхвръкна подплашен биволът и хукна обезумял през мегдана. Елин Пелин, Съч. IV, 145. ● Обр. Въз развалините на това общество да се съгради царството на равенството и на правдата! Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 72. Първата любов е ароматът на сърцето ѝ, както ароматът на всяко цвете, и тя изчезва преди дори то да увехне .. Но на развалините на първата любов расте бръшлян. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 151.
2. Разш. Постройка, която се руши, която е в лошо състояние. Учениците измазаха и външните стени на училището, .. Така .. сега вместо предишната развалина се виждаше една комай нова, приветлива сграда. Ст. Дичев, ЗС I, 359. Там се белее нещо, като стени от разсипана сграда. Една развалина. Ив. Вазов, Съч. ХII, 79. През ХVI в. тя [църквата „Св. София“] е представлявала вече истинска развалина. Ст. Михайлов, БС, 180. // Прен. Стара, повредена, съсипана или негодна за употреба машина, уред и под. — Машината е хала .. Купихме я стара, съвършено разбита и негодна .. Майсторите от железарската и дърводелската работилница на кооператива направиха от тази развалина отлична вършачка. ОФ, бр. 1820, 4.
3. Прен. Разг. Грохнал, изнемощял, съсипан, обикн. от болест, или остарял човек. Аз, .., не съм здрав. Цяла развалина съм. М. Марчевски, ГБ, 230. Костов гледаше провлачените му [на Виктор Ефимич] старчески стъпки и помисли... „И той е развалина като мене“. Д. Димов, Т, 628. — Страда от сънна болест — .. С извинение, тя ми е съпруга, но развалина... А беше голяма красавица... К. Калчев, ДНГ, 63. Откак си дойде оня, сякаш нещо се строши в мене. Развалина съм. Не работи ми се. Не живее ми се. Р. Стоянов, М, 53-54.
4. Само мн. Прен. Остар. Нещо, което е унищожено почти изцяло, от което е останало малко или почти нищо; останки, руини. Сиромахът никога не може да бъде свободен. Молиме болградските патриоти .. да не плачат над развалините на българската народност. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 479. Тя се занимава, много години, да поправи развалините на умерения си имот от съсипванията на съпруга си. Б. Горанов, ЖГС (превод), 51. Във време на търгуването си в Цариград беше се пуснал г. Албанов в смели спекулации, от които и пропадна. В него време събираше той развалините на своя някога значителен имот. Св. Миларов, СЦТ, 5.
◊ В развалини. 1. Рухнал, съборен. Тя [Хрельовата кула] била в развалини. Ето защо братята от манастира решили да я съборят и на нейно място да изградят новата църква. Ст. Михайлов, БС, 220. 2. Прен. Унищожен. Докато на Запад след разпадането на имперската власт остава църковната организация, която продължава да има Рим за свой център и бързо християнизира завоевателите, на Балканите славяните и прабългарите дълго остават езичници и откъсват огромни територии от диоцеза на Цариградската патриаршия. Местните епископски средища са в развалини. Ст. Ваклинов, ФСК [еа]. Ние пак смаяни четем една отчаяна изповед до негов [на Яворов] приятел: „Целият мой вътрешен мир е в развалини.“ ЛФ, 1958, бр. 2, 2.