РАЗВЀДКА ж. Разг. 1. Обикн. ед. Със съгл. опред. Служба, организация, институция, обикн. към Министерството на външните работи, която се занимава с разузнаване, и съвкупността от нейната разузнавателна мрежа; разузнаване. Чуждите военни сили в бази около Русия са заплаха за сигурността ѝ, твърди шефът на руското външно разузнаване Сергей Лебедев .. Баща ми умря, без да разбере, че служа в разузнаването, .., разкри Лебедев .. по повод 85-години на руската разведка. С, 2005, бр. 4655 [еа]. То [италианското правителство] организирало .., шпионски курсове, но .. при условие — изпратените на албанска територия хора да работят и за италианската разведка. РД, 1950, бр. 175, 4. Цялата западна демокрация .., оформи проекта за координиране на западногерманските секретни служби — .., военната разведка на бундесвера и федералната разузнавателна служба. В. Йосифов, Избр. тв I, 222. // Стесн. Разузнаваческа дейност; разузнаване. По-голямата част от партизаните бяха разпратени по своята ежедневна работа: някои на явки, други за храна, трети на разведка. К. Ламбрев, СП, 122.
2. Служител в разузнавателна служба, орган, централа, организация; разузнавач, разведчик. Той е кадрови военен разузнавач, .. Той е много заслужил за .. интересите в качеството си на професионална разведка. Нов., 2004, бр. 299 [еа].
3. Войскова група, която събира сведения за противника и за атакуваната местност; разузнавателен отряд, група. Той [Атанас Щерев] построи четата в колона по един. — Другарките да минат в средата на колоната! .. Разведката напред, на двеста крачки пред колоната. Д. Ангелов, ЖС, 354.
— Рус. разведка.