РАЗВЕДРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разведря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. В съчет. със същ. н е б е, в р е м е и под. Правя нещо (небе, време и под.) ведро, ясно, свежо, като прогонвам облаци, мъгли, бури и под.; изяснявам, прояснявам. Ето .. пролет дойде! Нашествие нейно разяснява и разведрява време. БДн, 1857, проб. бр., 1. Ясно слънце нека светне, / поднебие наше да разведри светло, / премрачни облаци да разгони далеко! Г. С. Раковски, П I, III. // Рядко. В съчет. със същ. в ъ з д у х. Правя нещо (въздух) свеж, прохладен, като премахвам, прогонвам неприятната му миризма и под.; освежавам. Майките .. се радваха на напъпилите дрянови пръчки, които разведряваха спарения въздух на кухните с дъха на далечната пролет. И. Петров, НЛ, 172.
2. Правя някой да се чувства ведро, бодро, свежо, като прогонвам, премахвам умора, отпадналост, сънливост, мъка, потиснатост и под.; ободрявам, освежавам. Пинтата си мечтаеше за полето — там и в най-страшната задуха освежителен полъх ще се провре отнякъде и ще те разведри. Г. Караславов, ОХ II, 8. Свежестта, която идеше от нависналите дръвчета, .., го разведри съвсем. Отведнъж прозявките му спряха. Кр. Григоров, Н, 33. Пускаше ту някоя крилата мисъл, която разведряваше хората, ту някоя смешка, която ги разсмиваше. Ст. Даскалов, ЕС, 70. Пътуване на близко разстояние ще ви разведри. Мон., 2006, бр. 2493 [еа]. ● За лице, очи, сърце, душа и под. Койка стана в зори, .. — тя едвам се доближи до гераня, разведри лице. П. Тодоров, И I, 85. — Я викни, Руске, та запей, / .., / сърцето ми да разведриш, / че ми е сърце тъжовно, / .., / мъката да ми разгониш, / душата да ми разведриш. Ц. Церковски, Худ. С I, 112.
3. Прен. Правя нещо (душевно състояние, настроение и под.) ведро, бодро, след като е било мрачно, тъжно, потиснато, сковано и под.; ободрявам, освежавам. Любчо не знаеше, че е виновен и започна да приказва .. Звънките и радостни думи на малкия разведриха мислите му [на Дамян] и го накараха да се усмихне. К. Петканов, ДЧ, 177. Коста и Веселин потиснато мълчеха. Пръв се опита да разведри настроението Веселин .. — Ключът не е от неговата квартира! П. Вежинов, СО, 45. Усмихнах се, за да разведря атмосферата. Р. Балабанов, ТБК, 51. На лицето му [на Смил] играеше усмивка и тя разведряваше официалния церемониален ред и тон. Д. Добревски, БИ, 42.
4. Прен. В съчет. със същ. п о л о ж е н и е, о б с т а н о в к а и под. Правя да се намали напрежението, конфликтът между враждуващи или съперничещи си държави и възстановявам или подобрявам икономическите и културните връзки между тях. Инициативите разведриха международната обстановка. разведрявам се, разведря се страд.
РАЗВЕДРЯ̀ВАМ СЕ несв.; разведря̀ се св., непрех. 1. За небе, време и др. — ставам ведър, ясен, изчиствам се от облаци, мъгли и под.; изяснявам се, прояснявам се. Небето се разведряваше. Ставаше все по-светло. М. Яворски, ПОББ, 25. Дъждовните облаци се разкъсаха. Небето се разведри. А. Каралийчев, НЗ, 155. Времето се бе разведрило, между разкъсаните облаци хладно проблясваше слънцето. Ем. Манов, ДСР, 94. Наоколо тъмнината беше се разведрила и на избистреното небе тук-там грееха звезди. Й. Йовков, Разк. II, 61. Разведрила са планина, / виде са горе и доле, / виде са лозе Лалино. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 475. // Рядко. За въздух — ставам по-чист, свеж, пресен, прохладен, след като съм бил спарен, застоял и под.; освежавам се, опреснявам се. Отвори прозореца, да се разведри въздухът в стаята. // Само безл. разведрява се, разведри се. Става ведро, ясно, светло, свежо, след като преминат облаците, мъглите, бурите и под.; прояснява се, изяснява се. След дъжда навън се разведри.
2. За човек — ставам ведър, бодър, свеж, след като съм прогонил умората, отпадналостта, сънливостта, мрачното си или унило настроение и под.; ободрявам се, освежавам се. Тя [Станка] стана уморена, .., посърнала и пребледняла. Но като .. понаплиска лицето си със студена вода, се разведри и съвзе. Г. Караславов, ОХ, 60. — Просто ми е удоволствие да идвам при вас — разведрявам се. Навсякъде другаде е страшно — завист, кариеризъм, клюки! Тарас, СГ, 94. Тупа ме окуражително по гърба: — Хайде! Иди, да се разведриш. От лани не си излизал в планината. Цв. Марангозов, Б [еа]. Защо не взема .. да ходя .. към Панчарево и Златните мостове да се разведрявам? ВН, 1960, бр. 2651, 4. ● За лице, очи, сърце, душа и под. Казански, все още разстроен и мрачен от голямата загуба на карти, ядеше и пиеше мълчаливо, но по едно време и неговото лице започна да се разведрява и да порозовява. Д. Ангелов, ЖС, 34. Очите на жената се разведриха, заля ги сиянието на ясно небе. Д. Спространов, С, 175. Закуси [Ирина] с няколко бисквити и чаша силно кафе. Постепенно главата ѝ се разведри. Д. Димов, Т, 669. Сториха хабер и стрини Илчовици. Разведри се и нейното убито от кахър и мъка сърце. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 267.
3. Прен. За състояние, настроение — ставам ведър, бодър, след като съм бил тъжен, мрачен, потиснат, скован и под.; ободрявам се, освежавам се. Като стъпихме на добруджанска земя, настроението му се разведри. А. Гуляшки, ЗР, 170. На Джо му просветна и мрачните му мисли определено се разведриха. Той умееше да се радва на успеха на приятелите. В. Тихолова, КАЕ (превод) [еа]. На сутринта се събуди кисел и се заяждаше с всички през целия ден. Настроението му се разведри едва когато зърнаха в далечината спокойната и блестяща повърхност на желаното езеро. Г. Величков, У (превод) [еа]. Как народът да не ругае политиците, след като атмосферата, в която всички живеем, не се разведрява. Дойде някакво странно време на „престъпление без наказание“. Д, 2008, бр. 169 [еа].
4. Прен. За международно положение, обстановка, политика — подобрявам се след спадане на напрежението, преодоляване на криза в отношенията между държави, които са в конфликт или си съперничат и под. Благодарение на мирните инициативи .. международното положение се е разведрило, започнало е да се говори из целия свят за необходимостта от мирно съвместно съжителство. ВН, 1960, бр. 2621, 1.
◊ Разведрява се / разведри се пред очите ми. Изчезват умората, тревогите, притесненията, съмненията и др., започвам да се чувствам по-бодър и ведър. Щом хапнеше малко, пред очите му се разведряваше, мислите му, лениви и заспали, се изостряха. И. Петров, НЛ, 197. Щом мина предела на Балкана и след обяд се изправи да погледне оттатък равна Руманя — пред очите му се разведри. П. Тодоров, И I, 89.