РАЗВЕДРЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от разведрявам и от разведрявам се. — Не ли ви е скучно да стоите все на едно място? — попитах я. — Човек има нужда от разведряване. Кр. Григоров, Р, 115. Иванчо Грудов рядко вземаше думата и когато сторваше това, то беше винаги за обща полза .. И сега след неговите думи, .., във вестибюла настъпи разведряване. Ст. Дичев, ЗС I, 192-193. Милият Митрето, той загина като храбрец, какъвто беше всякога .. Неговите разкази бяха едно от разведряванията ни в ония смутни дни. С, 1972, кн. 9, 38.
2. Само ед. Полит. Тенденция в отношенията между страните с различна обществено-политическа система през 70-те години на XX в., основана на принципите на мирното съвместно съществуване и изразяваща се в постепенен преход от противопоставяне към взаимоизгодно сътрудничество. „Човек може да се запита: къде е разведряването, щом като двете свръхсили — САЩ и СССР, продължават надпреварата във въоръжението и повече от всякога изявяват претенциите си за господство“. М. Миланов, ТМП, 139.