РАЗВЀДРЯМ, -яш, несв. (диал.); разведря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разведрявам. Речта ѝ [на Рахман-Беговица], блага и кротка, сякаш погаля сърцето на всяка. Спогледват се мълчаливо една друга ханъмите и тиха усмивка разведря угрижените им лица. П. Тодоров, И II, 22. Тя [дъщеря му] дохождаше вечер да разведря дните му [на Самуил] с песен и гальовна реч. Н. Райнов, ВДБ, 185. Влажният студен въздух не разведряше челото му. К. Константинов, СЧЗ, 126. Ако той [човекът] е пропъждал скръбта от хората, ако е разведрял душите им със смях и веселие, .. — то споменът за него ще е .. вечен. Т, 1941, бр. 215-216, 5. разведрям се, разведря се страд.
РАЗВЀДРЯМ СЕ несв. (диал.); разведря̀ се св., непрех. Разведрявам се. Жеравите идваха; цветята почваха да цъфтят; небесата се разведряха. Ив. Кирилов, Ж, 110. Лицето му се разведряше, някаква тиха и вдъхновена радост раздипляше бръчките му, отпъждаше сенките. Й. Йовков, ПК, 103. Чакам да ми се скара. Ала изведнаж лицето ѝ се разведря и тя се засмива. Т. Влайков, Пр I, 326. Топят се и се свличат снеговете, / небето се очиства и разведря. Ив. Бурин, ПТ, 22.