РАЗВЀДЧИК, мн. -ци, м. Разг. 1. Разузнавач, таен агент; разведка. Руските разведчици се активизират в Британия .. Шумен скандал избухна в Лондон с руски агенти. Руските разузнавачи са се активизирали на острова. Д, 2004, бр. 250 [еа]. Всички погледи бяха втренчени в монитора .. Тук бяха професор .. Уудс, .. Джо Кели, федерален агент, както и един мълчалив руски разведчик. А. Попов, ПС [еа].
2. Лице от войската, което събира сведения за противника и за атакуваната местност. Изпратените напред разведчици се връщаха, известяваха колоната, че пътят е свободен, и отново се изгубваха напред. Д. Ангелов, ЖС, 424.
3. Остар. Човек, изпратен да разузнае, проучи нещо; разузнавач. Изпратените на рекогносцировка .. към избирателното място разведчици, .., пристигнаха бързешката на площада и съобщиха на Бай Ганя, че около три хиляди селени през разни пътища пристигнали в града и хората на Търновалията им раздали бюлетини. Ал. Константинов, БГ, 119.
— Рус. разведчик.