РАЗВЕЖДА̀Ч м. Рядко. 1. Човек, който развежда, съпровожда някого; разводач. Макар и средище на журналисти, според уверенията на развеждача ми, „Кафе-прес“ беше претъпкано от студенти. Др. Асенов, СВ, 36. — Отлично ви разбирам — кимам. — Намерете си следния път по-интересен развеждач. Б. Райнов, ГН, 72.
2. Човек, който развежда, води животни на различни места, обикн. с цел атракция и изкарване на прехрана. Веднъж един развеждач на маймуни беше превързал от двете страни на улицата .. едно въже, че окачил маймуната да играе по въжето. Е. Каранов, РБ, 339-340.