РАЗВЀЗКА ж. Остар. Книж. Развръзка. Той извади една хартия, .. — Моята оставка .. Тая неочаквана развезка порази присъствуващите. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 184. Спояването .. на обстоятелствата, които противодействуват на стремленията на главното действующе лице, казва са завезка, а честитото или злочесто свършване на сичкото произшествие — развезка. Т. Шишков, ТС, 183. По-нататъшната развезка ще видим пред Т.-Паз. окр. [Татарпазарджишкия окръжен] съд, който, .., ще .. изпрати и Лукова при Христовича, защото по всичко те са „лика прилика, като два стръка иглика“. Пряп., 1903, бр. 89, 4.
— От рус. развязка.