РАЗВЀЙПРА̀Х, мн. (рядко) -ове, м. и ж. Разг. Пренебр. 1. Лекомислен, несериозен човек; развейплява. Додованяка имаше десетина дечурлига, .., беше развейпрах и по цели дни се скиташе из Балкана да търси имане. Й. Йовков, СЛ, 78. Вълкови бяха най-бедните от целия род. Не че Вълко беше пияница или ленивец, нито пък стрина Вълковица беше развейпрах. Ил. Волен, ДД, 50. Тъмни приказки дочувал [баща ми], развейпрах си бил станал ти, по филебилийски хубавици си се влачел. П. Спасов, ГЛЗЗ, 98. — Ти ли от цяло село се намери да тръгнеш по ума на разни бакърджии, свинари и развейпрахове? Г. Караславов, Избр. съч. I, 274. — Луд човек си ти, Иване, луд! Поетеси не ти трябват! Развейпрах беше, мене слушай! Р. Балабанов, СбХС, 269.
2. Разсипник, прахосник. Понякога ни падаха доста пари. Но бяхме развейпрах — парите моментално изтичаха между пръстите ни. Н. Драганов, ТМС, 24. — А какъв е тоя Коко? — Развейпрах. Наследи апартамента от майка си и продаде две от стаите на братовчед си, за да купи мерцедес! Акъл! После продаде и мерцедеса и го пропи с разни приятели. Б. Райнов, РЕМ [еа].